Беля
Филмът изглежда скучен,
ролите – отиграни:
опашка въртя като куче
пред своя стопанин.
Ще ме погалиш, когато
ни залюлее, тих, здрача.
Всяко мълчание – злато,
кой би твърдял, че съм алчен?!
Но ще призная ли колко
си ми под кожата още?!
Зъзнат под тонове болка
неизлекувани нощи.
Август наточва лъч лунен.
Роклята шушне, развята.
Мислено да ме целунеш
и ще си хванеш белята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
