22 jul 2020, 21:39

Беритба на светулки 

  Poesía
527 6 6

Останах сам сред лунните лъчи,

небето бе обвило мълчаливо -

звездите, блясъкът не им личи.

Зад облаците бяха ли щастливи?

 

Притварям си очите в тая нощ –

светкавиците даже нямат сили.

А аз набрах светулки – пълен кош,

това мечти са, всичко озарили.

 

Вървя безспир, разтапях тъмнина,

с пламтящ рояк, избил искри нагоре.

Раздадох толкоз звездна светлина,

поднесена със виртуозен полет!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??