22 jul 2020, 21:39

Беритба на светулки

  Poesía
812 6 6

Останах сам сред лунните лъчи,

небето бе обвило мълчаливо -

звездите, блясъкът не им личи.

Зад облаците бяха ли щастливи?

 

Притварям си очите в тая нощ –

светкавиците даже нямат сили.

А аз набрах светулки – пълен кош,

това мечти са, всичко озарили.

 

Вървя безспир, разтапях тъмнина,

с пламтящ рояк, избил искри нагоре.

Раздадох толкоз звездна светлина,

поднесена със виртуозен полет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...