Останах сам сред лунните лъчи,
небето бе обвило мълчаливо -
звездите, блясъкът не им личи.
Зад облаците бяха ли щастливи?
Притварям си очите в тая нощ –
светкавиците даже нямат сили.
А аз набрах светулки – пълен кош,
това мечти са, всичко озарили.
Вървя безспир, разтапях тъмнина,
с пламтящ рояк, избил искри нагоре.
Раздадох толкоз звездна светлина,
поднесена със виртуозен полет!
© Данаил Таков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
