22.07.2020 г., 21:39 ч.

Беритба на светулки 

  Поезия
516 6 6

Останах сам сред лунните лъчи,

небето бе обвило мълчаливо -

звездите, блясъкът не им личи.

Зад облаците бяха ли щастливи?

 

Притварям си очите в тая нощ –

светкавиците даже нямат сили.

А аз набрах светулки – пълен кош,

това мечти са, всичко озарили.

 

Вървя безспир, разтапях тъмнина,

с пламтящ рояк, избил искри нагоре.

Раздадох толкоз звездна светлина,

поднесена със виртуозен полет!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??