Беритба на светулки
Останах сам сред лунните лъчи,
небето бе обвило мълчаливо -
звездите, блясъкът не им личи.
Зад облаците бяха ли щастливи?
Притварям си очите в тая нощ –
светкавиците даже нямат сили.
А аз набрах светулки – пълен кош,
това мечти са, всичко озарили.
Вървя безспир, разтапях тъмнина,
с пламтящ рояк, избил искри нагоре.
Раздадох толкоз звездна светлина,
поднесена със виртуозен полет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
