Беше
Беше облачно,
животът – объркан, във сиво,
разхождаше голо тяло
в полето остригано.
Беше студено.
Без огнището майчино, топло
и силното бащино рамо.
Нямах никакво право
и не можех да ги върна обратно.
Слънцето спеше насечено
от хиляди облаци в червено.
Времето – есенно,
а животът – без глас, нямо кино.
Само бяло петно
на екрана изписано.
Сега е различно,
някак си по-прилично.
Глътка въздух, тъй нужна!
Малко обич и много надежда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
