13.10.2017 г., 11:06 ч.

Беше 

  Поезия
367 5 12

Беше облачно,

животът – объркан, във сиво,

разхождаше голо тяло

в полето остригано.

 

Беше студено.

Без огнището майчино, топло

и силното бащино рамо.

 

Нямах никакво право

и не можех да ги върна обратно.

Слънцето спеше насечено

от хиляди облаци в червено.

 

Времето – есенно,

а животът – без глас, нямо кино.

Само бяло петно

на екрана изписано.

 

Сега е различно,

някак си по-прилично.

Глътка въздух, тъй нужна!

Малко обич и много надежда.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги има надежда когато "беше" е миналото.След него е новото начало.
    Харесах.Поздрав!
  • Много дълбок, пронизващ стих, Васе! Изпитала съм тази болка... Поздравявам те, в любими!
  • Беше.... Сега е различно!
    Прекрасно е, когато настоящето е съпътствано с обич и надежда! Поздрав, Васе!
  • Силно,Василка!!!От сърцето ти!!!
  • Уникално!
    "Беше облачно,
    животът – объркан, във сиво,
    разхождаше голо тяло
    в полето остригано."
    Просто, нямам думи! Прекрасен финал!
  • Хареса ми, Васе!
  • Интересни сравнения....и въпреки, че е есен има оптимизъм! Хубаво!
  • Васе, много ми хареса! Особено обнадеждаващият край. Безоблачно да ти е!
  • Много надежда! Харесах и оцених, Вссилка!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Хареса ми...
  • Какво ли друго е нужно?! -
    "Глътка въздух, тъй нужна!
    Малко обич и много надежда."

    Хареса ми, Васе!
  • Обичта и надеждата дават сили. Поздравления, много ми хареса, Васе!
Предложения
: ??:??