22 sept 2011, 23:34

Беше ли нужно

  Poesía
1K 0 5



Беше ли нужно

На улицата няма минувачи,
дъждът прескочи не една ограда.

Облаците шият небосводи,

а накъсва ги тъгата ми в душата.

 

 

Беше ли нужно да бъда стряха,
напукала свои собствени представи,

за дом и за закрила на децата -
мечтите ти, избягали от мене боси.

Сега е време слънцето да ляга,

тревата да наниже сутрините влажни.

На пролет пак ще бъда стряха,
а лястовичите гнезда ще са пендари.

 

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...