Беше ли нужно
Беше ли нужно
На улицата няма минувачи,
дъждът прескочи не една ограда.
Облаците шият небосводи,
а накъсва ги тъгата ми в душата.
Беше ли нужно да бъда стряха,
напукала свои собствени представи,
за дом и за закрила на децата -
мечтите ти, избягали от мене боси.
Сега е време слънцето да ляга,
тревата да наниже сутрините влажни.
На пролет пак ще бъда стряха,
а лястовичите гнезда ще са пендари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
