pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 962
24 ago 2017, 9:30

Без

987 2 8

Душата ти - рисунка тебеширена,

сред пепелна следа на мъртво сиво.

Строшени стъкълца от шал кашмирен -

небе без глътка въздух. Полуживо.

 

Напуканите устни на обятия,

безкръвни и безцветни до безбожност.

И кръста на послушното разпятие,

със дата на смъртта - тире - отложена.

 

Безскрупулна, безсрамна и безжалостна

рисунка от дъската на живота.

Една съдба, изгубена сред хаоса

на филм без думи, короновал злото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    В думите ви има светлина, разбиране и подкрепа. Благодаря ви, мили момичета! Успяхте да ме зарадвате!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Plevel (Силвия Илиева)
    Представих си тъжната ти емоция как прелива на огънато платно и ти рисуваш със сиво, малко синъо... за счупено небе лепиш парченца стъкла по картината... Така я видях аз. Рисуваш с думи, Мария! 🐝
  • sisi6571 (Светла Илиева)
    sisi6571 (Светла Илиева)
    Успяла си, Мария„ да предадеш по въздействащ начин това, което те е развълнувало. Поздравления!!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Ето, вече сме се открили като стари познайници и ще засвидетелстваме интерес една към друга. Още помня варненската ни среща, Иржи! Благодаря, че намина!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Не зная защо не съм стигала до теб,Мария,и сега съм изненадана!С това безглаголно стихче,в което всяка дума говори много,създава чувства и въздейства.....Хареса ми,ще те чета вече,

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0