24 авг. 2017 г., 09:30

Без

991 2 8

Душата ти - рисунка тебеширена,

сред пепелна следа на мъртво сиво.

Строшени стъкълца от шал кашмирен -

небе без глътка въздух. Полуживо.

 

Напуканите устни на обятия,

безкръвни и безцветни до безбожност.

И кръста на послушното разпятие,

със дата на смъртта - тире - отложена.

 

Безскрупулна, безсрамна и безжалостна

рисунка от дъската на живота.

Една съдба, изгубена сред хаоса

на филм без думи, короновал злото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В думите ви има светлина, разбиране и подкрепа. Благодаря ви, мили момичета! Успяхте да ме зарадвате!
  • Представих си тъжната ти емоция как прелива на огънато платно и ти рисуваш със сиво, малко синъо... за счупено небе лепиш парченца стъкла по картината... Така я видях аз. Рисуваш с думи, Мария! 🐝
  • Успяла си, Мария„ да предадеш по въздействащ начин това, което те е развълнувало. Поздравления!!
  • Ето, вече сме се открили като стари познайници и ще засвидетелстваме интерес една към друга. Още помня варненската ни среща, Иржи! Благодаря, че намина!
  • Не зная защо не съм стигала до теб,Мария,и сега съм изненадана!С това безглаголно стихче,в което всяка дума говори много,създава чувства и въздейства.....Хареса ми,ще те чета вече,

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...