Без

Поэзия » Философская

988 2 8

Душата ти - рисунка тебеширена,

сред пепелна следа на мъртво сиво.

Строшени стъкълца от шал кашмирен -

небе без глътка въздух. Полуживо.

Напуканите устни на обятия,

безкръвни и безцветни до безбожност.

И кръста на послушното разпятие,

със дата на смъртта - тире - отложена.

Безскрупулна, безсрамна и безжалостна

рисунка от дъската на живота.

Една съдба, изгубена сред хаоса

на филм без думи, короновал злото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

В думите ви има светлина, разбиране и подкрепа. Благодаря ви, мили момичета! Успяхте да ме зарадвате!

2017-08-26T21:00:40+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Представих си тъжната ти емоция как прелива на огънато платно и ти рисуваш със сиво, малко синъо... за счупено небе лепиш парченца стъкла по картината... Така я видях аз. Рисуваш с думи, Мария! 🐝

2017-08-25T22:31:29+03:00
sisi6571 (Светла Илиева)

Успяла си, Мария„ да предадеш по въздействащ начин това, което те е развълнувало. Поздравления!!

2017-08-25T21:50:43+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Ето, вече сме се открили като стари познайници и ще засвидетелстваме интерес една към друга. Още помня варненската ни среща, Иржи! Благодаря, че намина!

2017-08-25T11:22:15+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Не зная защо не съм стигала до теб,Мария,и сега съм изненадана!С това безглаголно стихче,в което всяка дума говори много,създава чувства и въздейства.....Хареса ми,ще те чета вече,

2017-08-25T10:47:35+03:00