Без 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

• pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  2017-08-26T21:00:40+03:00
  В думите ви има светлина, разбиране и подкрепа. Благодаря ви, мили момичета! Успяхте да ме зарадвате!
• Plevel (Силвия Илиева)

  2017-08-25T22:31:29+03:00
  Представих си тъжната ти емоция как прелива на огънато платно и ти рисуваш със сиво, малко синъо... за счупено небе лепиш парченца стъкла по картината... Така я видях аз. Рисуваш с думи, Мария! 🐝
• sisi6571 (Светла Илиева)

  2017-08-25T21:50:43+03:00
  Успяла си, Мария„ да предадеш по въздействащ начин това, което те е развълнувало. Поздравления!!
• pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  2017-08-25T11:22:15+03:00
  Ето, вече сме се открили като стари познайници и ще засвидетелстваме интерес една към друга. Още помня варненската ни среща, Иржи! Благодаря, че намина!
• Иржи (Ирина Филипова)

  2017-08-25T10:47:35+03:00
  Не зная защо не съм стигала до теб,Мария,и сега съм изненадана!С това безглаголно стихче,в което всяка дума говори много,създава чувства и въздейства.....Хареса ми,ще те чета вече,
• pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  2017-08-25T09:34:02+03:00
  Жанет, Кери - благодаря ви за хубавите думи! Бях започнала да се тревожа и подлагам на съмнение стойността на стихотворението, което остана цял ден след публикуването си без коментар.
• keri-88 (Керанка Иванова)

  2017-08-25T09:07:29+03:00
  Много въздействащ стих, Мария! Сякаш изстрелян, на един дъх... Поздрави!
• djudjii (Жанет Велкова)

  2017-08-25T08:57:21+03:00
  Браво!
  Почитания, Мария!