pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
24.08.2017 г., 9:30 ч.

Без 

  Поезия » Философска
862 2 8

Душата ти - рисунка тебеширена,

сред пепелна следа на мъртво сиво.

Строшени стъкълца от шал кашмирен -

небе без глътка въздух. Полуживо.

 

Напуканите устни на обятия,

безкръвни и безцветни до безбожност.

И кръста на послушното разпятие,

със дата на смъртта - тире - отложена.

 

Безскрупулна, безсрамна и безжалостна

рисунка от дъската на живота.

Една съдба, изгубена сред хаоса

на филм без думи, короновал злото.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В думите ви има светлина, разбиране и подкрепа. Благодаря ви, мили момичета! Успяхте да ме зарадвате!
  • Представих си тъжната ти емоция как прелива на огънато платно и ти рисуваш със сиво, малко синъо... за счупено небе лепиш парченца стъкла по картината... Така я видях аз. Рисуваш с думи, Мария! 🐝
  • Успяла си, Мария„ да предадеш по въздействащ начин това, което те е развълнувало. Поздравления!!
  • Ето, вече сме се открили като стари познайници и ще засвидетелстваме интерес една към друга. Още помня варненската ни среща, Иржи! Благодаря, че намина!
  • Не зная защо не съм стигала до теб,Мария,и сега съм изненадана!С това безглаголно стихче,в което всяка дума говори много,създава чувства и въздейства.....Хареса ми,ще те чета вече,
  • Жанет, Кери - благодаря ви за хубавите думи! Бях започнала да се тревожа и подлагам на съмнение стойността на стихотворението, което остана цял ден след публикуването си без коментар.
  • Много въздействащ стих, Мария! Сякаш изстрелян, на един дъх... Поздрави!
  • Браво!
    Почитания, Мария!
Предложения
: ??:??