6 feb 2004, 12:58 2019-06-19T07:10:08+03:00

Без думи

Poesía » De amor

2.3K 1 1

Трудно е сега да кажеш,
че мразиш ме, защото те боли?
Нима душата си предаде -
вината как ще си простиш?

Пусна ме в нощта да си отида,

в прегръдката на другата жена,
Размислил, пак при мен се върна,
но няма този път да ти простя.

Прокле последните минути,
отрови и усмивката ми днес

и винаги успяваше без думи
жестоко да ме нараниш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Като цяло е добре, но първия куплет се чете малко трудно, втория като че ли не си подбрала точните думи и се губи емоцията, за третия нямам конкретни забележки.

2004-02-07T22:32:09+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0