6 feb 2004, 12:58 2019-06-19T07:10:08+03:00

Без думи

Poesía » De amor

2.3K 1 1

Трудно е сега да кажеш,
че мразиш ме, защото те боли?
Нима душата си предаде -
вината как ще си простиш?

Пусна ме в нощта да си отида,

в прегръдката на другата жена,
Размислил, пак при мен се върна,
но няма този път да ти простя.

Прокле последните минути,
отрови и усмивката ми днес

и винаги успяваше без думи
жестоко да ме нараниш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Като цяло е добре, но първия куплет се чете малко трудно, втория като че ли не си подбрала точните думи и се губи емоцията, за третия нямам конкретни забележки.

2004-02-07T22:32:09+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0