6 февр. 2004 г., 12:58  

Без думи

2.3K 1 1

Трудно е сега да кажеш,
че мразиш ме, защото те боли?
Нима душата си предаде -
вината как ще си простиш?

Пусна ме в нощта да си отида,

в прегръдката на другата жена,
Размислил, пак при мен се върна,
но няма този път да ти простя.

Прокле последните минути,
отрови и усмивката ми днес 

и винаги успяваше без думи
жестоко да ме нараниш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като цяло е добре, но първия куплет се чете малко трудно, втория като че ли не си подбрала точните думи и се губи емоцията, за третия нямам конкретни забележки.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...