Feb 6, 2004, 12:58 PM  

Без думи

  Poetry » Love
2.3K 1 1

Трудно е сега да кажеш,
че мразиш ме, защото те боли?
Нима душата си предаде -
вината как ще си простиш?

Пусна ме в нощта да си отида,

в прегръдката на другата жена,
Размислил, пак при мен се върна,
но няма този път да ти простя.

Прокле последните минути,
отрови и усмивката ми днес 

и винаги успяваше без думи
жестоко да ме нараниш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като цяло е добре, но първия куплет се чете малко трудно, втория като че ли не си подбрала точните думи и се губи емоцията, за третия нямам конкретни забележки.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...