Feb 6, 2004, 12:58 PM  

Без думи

  Poetry » Love
2.3K 1 1

Трудно е сега да кажеш,
че мразиш ме, защото те боли?
Нима душата си предаде -
вината как ще си простиш?

Пусна ме в нощта да си отида,

в прегръдката на другата жена,
Размислил, пак при мен се върна,
но няма този път да ти простя.

Прокле последните минути,
отрови и усмивката ми днес 

и винаги успяваше без думи
жестоко да ме нараниш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като цяло е добре, но първия куплет се чете малко трудно, втория като че ли не си подбрала точните думи и се губи емоцията, за третия нямам конкретни забележки.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...