Пак е нощ, пак тъма,
дори и в душата
светулки не светят.
И се щурам,
щурак оголял,
вечно бос,
вечно празни ръцете.
Ослепях... като кърт,
само вятърът свири
и блъска тополите.
Уж се учих добре -
не разбирам ли
как се живее...
и работя усърдно,
все превивам рамене,
а животът оскъден.
С бели пръсти
струните дърпам
и не знам докога,
губя сили, губя хъс,
не остана кураж
в сърцето.
© Галя Николова Todos los derechos reservados
" Уж се учих добре-
не разбирам ли
как се живее..."
И аз така, остана ми само уважението на хората, с които съм учила и работила!Мисля, че стига!