8 jun 2014, 11:04

Без кураж... бос и гол...

1.1K 0 6

Без кураж... бос и гол...

Пак е нощ, пак тъма,
дори и в душата
светулки не светят.
И се щурам,
щурак оголял,
вечно бос,
вечно празни ръцете.
Ослепях... като кърт,
само вятърът свири
и блъска тополите.
Уж се учих добре -
не разбирам ли
как се живее...
и работя усърдно,
все превивам рамене,
а животът оскъден.
С бели пръсти
струните дърпам
и не знам докога,
губя сили, губя хъс,
не остана кураж
              в сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имай кураж! Трябва!
    " Уж се учих добре-
    не разбирам ли
    как се живее..."
    И аз така, остана ми само уважението на хората, с които съм учила и работила!Мисля, че стига!
  • Благодаря ви момичета за съпреживяното и оценката, чудесни сте!
  • Фабиана, поздрав за майсторски издържания и откровен стих!
    Искам да разкажа на твоята лирическа, за една моя съгражданка загубила единствената си дъщеря в пожара на влака София-Добрич. Тази жена дарява на всички учебни заведения, в които е учило момичето й (от яслата до университета) сумата от обезщетението- 200хил. лв. От тази невероятна жена научих следното:
    "Светът е голям и спасението е лично в ръцете ми."- Софка Дойнова
    Тя е загубила кураж, живее на инат, но успя да даде кураж на хиляди.
    Няма да се извинявам за дългия пост. Чудесният ти стих ме разприказва!
  • Спасението на давещите се било в ръцете им
  • Благодаря, Ангар, много мило, жив и здрав да си!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...