8 июн. 2014 г., 11:04
Без кураж... бос и гол...
Без кураж... бос и гол...
Пак е нощ, пак тъма,
дори и в душата
светулки не светят.
И се щурам,
щурак оголял,
вечно бос,
вечно празни ръцете.
Ослепях... като кърт,
само вятърът свири
и блъска тополите.
Уж се учих добре -
не разбирам ли
как се живее...
и работя усърдно,
все превивам рамене,
а животът оскъден.
С бели пръсти
струните дърпам
и не знам докога,
губя сили, губя хъс,
не остана кураж
в сърцето.
© Галя Николова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря ви момичета за съпреживяното и оценката, чудесни сте!
-
Фабиана, поздрав за майсторски издържания и откровен стих!
Искам да разкажа на твоята лирическа, за една моя съгражданка загубила единствената си дъщеря в пожара на влака София-Добрич. Тази жена дарява на всички учебни заведения, в които е учило момичето й (от яслата до университета) сумата от обезщетението- 200хил. лв. От тази невероятна жена научих следното:
"Светът е голям и спасението е лично в ръцете ми."- Софка Дойнова
Тя е загубила кураж, живее на инат, но успя да даде кураж на хиляди.
Няма да се извинявам за дългия пост. Чудесният ти стих ме разприказва! -
Спасението на давещите се било в ръцете им
-
Благодаря, Ангар, много мило, жив и здрав да си!
-
"Загубиш ли имот - малко си загубил; загубиш ли кураж - всичко си загубил." За щастие куражът е нещо, което се възстановява, възражда се.
Не тъгувай, не скърби,
радост пак ще те прегърне.
В нещо щом ти провърви,
и куражът ще се върне.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
" Уж се учих добре-
не разбирам ли
как се живее..."
И аз така, остана ми само уважението на хората, с които съм учила и работила!Мисля, че стига!