Jun 8, 2014, 11:04 AM

Без кураж... бос и гол...

1.1K 0 6

Без кураж... бос и гол...

Пак е нощ, пак тъма,
дори и в душата
светулки не светят.
И се щурам,
щурак оголял,
вечно бос,
вечно празни ръцете.
Ослепях... като кърт,
само вятърът свири
и блъска тополите.
Уж се учих добре -
не разбирам ли
как се живее...
и работя усърдно,
все превивам рамене,
а животът оскъден.
С бели пръсти
струните дърпам
и не знам докога,
губя сили, губя хъс,
не остана кураж
              в сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имай кураж! Трябва!
    " Уж се учих добре-
    не разбирам ли
    как се живее..."
    И аз така, остана ми само уважението на хората, с които съм учила и работила!Мисля, че стига!
  • Благодаря ви момичета за съпреживяното и оценката, чудесни сте!
  • Фабиана, поздрав за майсторски издържания и откровен стих!
    Искам да разкажа на твоята лирическа, за една моя съгражданка загубила единствената си дъщеря в пожара на влака София-Добрич. Тази жена дарява на всички учебни заведения, в които е учило момичето й (от яслата до университета) сумата от обезщетението- 200хил. лв. От тази невероятна жена научих следното:
    "Светът е голям и спасението е лично в ръцете ми."- Софка Дойнова
    Тя е загубила кураж, живее на инат, но успя да даде кураж на хиляди.
    Няма да се извинявам за дългия пост. Чудесният ти стих ме разприказва!
  • Спасението на давещите се било в ръцете им
  • Благодаря, Ангар, много мило, жив и здрав да си!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...