Пак е нощ, пак тъма,
дори и в душата
светулки не светят.
И се щурам,
щурак оголял,
вечно бос,
вечно празни ръцете.
Ослепях... като кърт,
само вятърът свири
и блъска тополите.
Уж се учих добре -
не разбирам ли
как се живее...
и работя усърдно,
все превивам рамене,
а животът оскъден.
С бели пръсти
струните дърпам
и не знам докога,
губя сили, губя хъс,
не остана кураж
в сърцето.
© Галя Николова All rights reserved.
Няма да се извинявам за дългия пост. Чудесният ти стих ме разприказва! 
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
