8.06.2014 г., 11:04

Без кураж... бос и гол...

Поезия » Философска

1.1K 0 6

Без кураж... бос и гол...

Пак е нощ, пак тъма,
дори и в душата
светулки не светят.
И се щурам,
щурак оголял,
вечно бос,
вечно празни ръцете.
Ослепях... като кърт,
само вятърът свири
и блъска тополите.
Уж се учих добре -
не разбирам ли
как се живее...
и работя усърдно,
все превивам рамене,
а животът оскъден.
С бели пръсти
струните дърпам
и не знам докога,
губя сили, губя хъс,
не остана кураж
в сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Имай кураж! Трябва!
" Уж се учих добре-
не разбирам ли
как се живее..."
И аз така, остана ми само уважението на хората, с които съм учила и работила!Мисля, че стига!

2015-02-08T10:00:47+02:00
Fabiana (Галя Николова)

Благодаря ви момичета за съпреживяното и оценката, чудесни сте!

2015-02-08T08:08:23+02:00
лъвче (Лъки)

Фабиана, поздрав за майсторски издържания и откровен стих!
Искам да разкажа на твоята лирическа, за една моя съгражданка загубила единствената си дъщеря в пожара на влака София-Добрич. Тази жена дарява на всички учебни заведения, в които е учило момичето й (от яслата до университета) сумата от обезщетението- 200хил. лв. От тази невероятна жена научих следното:
"Светът е голям и спасението е лично в ръцете ми."- Софка Дойнова
Тя е загубила кураж, живее на инат, но успя да даде кураж на хиляди.
Няма да се извинявам за дългия пост. Чудесният ти стих ме разприказва!

2015-02-04T00:56:34+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Спасението на давещите се било в ръцете им

2014-06-09T01:04:27+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Благодаря, Ангар, много мило, жив и здрав да си!

2014-06-08T13:57:09+03:00