Недей се взира в тълпата
да зърнеш моето лице
и мислено недей във мрака
докосва двете ми ръце!
Безкрайни дни и толкова години
резделят ни и няма да спрат.
Ревността, лъжите и сълзите
чувствата оставиха да изтекат...
Безсмислено е, с укор, често,
понякога в среднощен час
от обич сякаш чакаш ресто
да търсиш ме с отчаян глас.
И не бъди наивен! Остаряваш!
Не ще откриеш въглен в пепелта,
защото аз съм вече нещо ново...
намерена от друг душа!
© Nina Toshich Todos los derechos reservados
..................................
Много оригинално и точно!
Силен и доксващ сърцето стих!
ПОЗДРАВИ!!!!!!