Недей се взира в тълпата
да зърнеш моето лице
и мислено недей във мрака
докосва двете ми ръце!
Безкрайни дни и толкова години
резделят ни и няма да спрат.
Ревността, лъжите и сълзите
чувствата оставиха да изтекат...
Безсмислено е, с укор, често,
понякога в среднощен час
от обич сякаш чакаш ресто
да търсиш ме с отчаян глас.
И не бъди наивен! Остаряваш!
Не ще откриеш въглен в пепелта,
защото аз съм вече нещо ново...
намерена от друг душа!
© Nina Toshich All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
