Без мен...
Недей се взира в тълпата
да зърнеш моето лице
и мислено недей във мрака
докосва двете ми ръце!
Безкрайни дни и толкова години
резделят ни и няма да спрат.
Ревността, лъжите и сълзите
чувствата оставиха да изтекат...
Безсмислено е, с укор, често,
понякога в среднощен час
от обич сякаш чакаш ресто
да търсиш ме с отчаян глас.
И не бъди наивен! Остаряваш!
Не ще откриеш въглен в пепелта,
защото аз съм вече нещо ново...
намерена от друг душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Toshich Все права защищены
