Без мъст

Poesía » De amor

640 0 2

БЕЗ МЪСТ

Обич в мене винаги нося.

Самотен без теб съм в неволя.

Протягам ръката на просяк -

за коричка нежност те моля.

Някои по тебе камъни хвърлят,

а трябва да стоят на колене.

Клюката дните твои опърли.

Защо виновно бягаш от мене?

Съдбата във възел ни сплита,

разпънат съм от обич на кръст.

Любовта ни под камък е скрита.

Още те чакам! Без ревност и мъст...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0