БЕЗ МЪСТ
Обич в мене винаги нося.
Самотен без теб съм в неволя.
Протягам ръката на просяк -
за коричка нежност те моля.
Някои по тебе камъни хвърлят,
а трябва да стоят на колене.
Клюката дните твои опърли.
Защо виновно бягаш от мене?
Съдбата във възел ни сплита,
разпънат съм от обич на кръст.
Любовта ни под камък е скрита.
Още те чакам! Без ревност и мъст...
© Мимо Николов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
