Без мъст

24.03.2010 г., 18:45 ч.

Поезия » Любовна

441 0 2

БЕЗ МЪСТ

Обич в мене винаги нося.

Самотен без теб съм в неволя.

Протягам ръката на просяк -

за коричка нежност те моля.

Някои по тебе камъни хвърлят,

а трябва да стоят на колене.

Клюката дните твои опърли.

Защо виновно бягаш от мене?

Съдбата във възел ни сплита,

разпънат съм от обич на кръст.

Любовта ни под камък е скрита.

Още те чакам! Без ревност и мъст...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.