Без очила

6 dic 2010, 8:51

Poesía

1114 0 41

Гледам нещо си умислен,
забил глава в повърхността
на неизмислените мисли
върху прозрачните платна.
Четката ти вече се разпада.
Рисуваш само със ръце
и виждам ручей от мастило
по пръстите ти стича се.
Времето отсреща ти крещи:
/-Човече... в тебе няма време/
И тежко е за твоите плещи,
чакаш някой от товара да поеме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без очила

Искате да прочетете повече?

Propuestas