Без очила
1.2K
0
41
Гледам нещо си умислен,
забил глава в повърхността
на неизмислените мисли
върху прозрачните платна.
Четката ти вече се разпада.
Рисуваш само със ръце
и виждам ручей от мастило
по пръстите ти стича се.
Времето отсреща ти крещи:
/-Човече... в тебе няма време/
И тежко е за твоите плещи,
чакаш някой от товара да поеме.
Гледам нещо си...измислен.
Размиваш се във водната боя,
а аз глупачката прелиствам
...лъжите ти без очила.
© Николина Милева All rights reserved.
