Dec 6, 2010, 8:51 AM

Без очила 

  Poetry
1029 0 41

Гледам нещо си умислен,

забил глава в повърхността

на неизмислените мисли

върху прозрачните платна.

Четката ти вече се разпада.

Рисуваш само със ръце

и виждам ручей от мастило

по пръстите ти стича се.

Времето отсреща ти крещи:

/-Човече... в тебе няма време/

И тежко е за твоите плещи,

чакаш някой от товара да поеме.

Гледам нещо си...измислен.

Размиваш се във водната боя,

а аз глупачката прелиствам

...лъжите  ти без очила.

© Николина Милева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??