6.12.2010 г., 8:51 ч.

Без очила 

  Поезия
1049 0 41

Гледам нещо си умислен,

забил глава в повърхността

на неизмислените мисли

върху прозрачните платна.

Четката ти вече се разпада.

Рисуваш само със ръце

и виждам ручей от мастило

по пръстите ти стича се.

Времето отсреща ти крещи:

/-Човече... в тебе няма време/

И тежко е за твоите плещи,

чакаш някой от товара да поеме.

Гледам нещо си...измислен.

Размиваш се във водната боя,

а аз глупачката прелиствам

...лъжите  ти без очила.

© Николина Милева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??