Навярно бледен и невзрачен
неведнъж съм ви се сторил.
Своето раздадох ви обаче,
даже, мисля, мъничко отгоре.
Защо са ми метафори хиляда?
Такъв аз бих поискал, хора,
застанал и на прага Адов,
да ме помнят - непресторен,
ако ще и някак все отвлечен.
Тук като че ли не ми е място
и по-лесно става с всяка вечер
да си замина с гръмко "Баста!" ...