Без остатък
Навярно бледен и невзрачен
неведнъж съм ви се сторил.
Своето раздадох ви обаче,
даже, мисля, мъничко отгоре.
Защо са ми метафори хиляда?
Такъв аз бих поискал, хора,
застанал и на прага Адов,
да ме помнят - непресторен,
ако ще и някак все отвлечен.
Тук като че ли не ми е място
и по-лесно става с всяка вечер
да си замина с гръмко "Баста!"
До смъртния ми одър седнал,
виждам своя вечен недостатък.
Това сбогуване не е последно,
ще се видим някога оттатък.
И аз наивно пак ще се надявам
за всеки неугаснал отпечатък,
изправени пред портата на Ада,
да си простят душите. Без остатък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени