Без послеслов

27 feb 2009, 11:29

Poesía

617 0 2

Любовта ми нахално се намести на стола,
запали цигара, преметна крак върху крак,
отпи от моята чаша, намигна ми весело,
потупа ми рамото приятелски... пак!

- Остави ме на мира! - почти изкрещях -
Не помниш ли? Последния път едва не умрях!
- Трябваше, трябваше, мила,
за да разбереш, че всичко е прах!
Отпусни се! Какво си се свила?
- Добре, де! Върви си! Разбрах!
- Невъзможно е, мое момиче,
да изоставя човека, когото обичам!
(избърбори го бързо, през смях)

Усетих как се променя ритъма на сърцето
под нежния поглед на очи изумрудени,
въздъхнах, усмихнах се, протегнах ръце към небето,
усетих лекотата на крилата... бяха пеперудени!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Красива (Галя Георгиева)

2009-02-27T22:43:31+02:00

Това е най - красивото нещо, което съм чела.Много е силно и ми харесва. 666666
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-02-27T12:28:11+02:00

Хубав стих, Нел!
/ако се посъкратят изреченията, по-сбити да са... сякаш ще е още ПО- ОК!/