Нел (Наталия Иванова)
95 135
27.02.2009 г., 11:29 ч.

Без послеслов 

  Поезия
590 0 2
Любовта ми нахално се намести на стола,
запали цигара, преметна крак върху крак,
отпи от моята чаша, намигна ми весело,
потупа ми рамото приятелски... пак!

- Остави ме на мира! - почти изкрещях -
Не помниш ли? Последния път едва не умрях!
- Трябваше, трябваше, мила,
за да разбереш, че всичко е прах!
Отпусни се! Какво си се свила?
- Добре, де! Върви си! Разбрах!
- Невъзможно е, мое момиче,
да изоставя човека, когото обичам!
(избърбори го бързо, през смях)

Усетих как се променя ритъма на сърцето
под нежния поглед на очи изумрудени,
въздъхнах, усмихнах се, протегнах ръце към небето,
усетих лекотата на крилата... бяха пеперудени!

© Наталия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е най - красивото нещо, което съм чела.Много е силно и ми харесва. 666666
  • Хубав стих, Нел!
    /ако се посъкратят изреченията, по-сбити да са... сякаш ще е още ПО- ОК!/
Предложения
: ??:??