Без послеслов
Любовта ми нахално се намести на стола,
запали цигара, преметна крак върху крак,
отпи от моята чаша, намигна ми весело,
потупа ми рамото приятелски... пак!
- Остави ме на мира! - почти изкрещях -
Не помниш ли? Последния път едва не умрях!
- Трябваше, трябваше, мила,
за да разбереш, че всичко е прах!
Отпусни се! Какво си се свила?
- Добре, де! Върви си! Разбрах!
- Невъзможно е, мое момиче,
да изоставя човека, когото обичам!
(избърбори го бързо, през смях)
Усетих как се променя ритъма на сърцето
под нежния поглед на очи изумрудени,
въздъхнах, усмихнах се, протегнах ръце към небето,
усетих лекотата на крилата... бяха пеперудени!
запали цигара, преметна крак върху крак,
отпи от моята чаша, намигна ми весело,
потупа ми рамото приятелски... пак!
- Остави ме на мира! - почти изкрещях -
Не помниш ли? Последния път едва не умрях!
- Трябваше, трябваше, мила,
за да разбереш, че всичко е прах!
Отпусни се! Какво си се свила?
- Добре, де! Върви си! Разбрах!
- Невъзможно е, мое момиче,
да изоставя човека, когото обичам!
(избърбори го бързо, през смях)
Усетих как се променя ритъма на сърцето
под нежния поглед на очи изумрудени,
въздъхнах, усмихнах се, протегнах ръце към небето,
усетих лекотата на крилата... бяха пеперудени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
