Feb 27, 2009, 11:29 AM

Без послеслов

  Poetry
931 0 2
Любовта ми нахално се намести на стола,
запали цигара, преметна крак върху крак,
отпи от моята чаша, намигна ми весело,
потупа ми рамото приятелски... пак!

- Остави ме на мира! - почти изкрещях -
Не помниш ли? Последния път едва не умрях!
- Трябваше, трябваше, мила,
за да разбереш, че всичко е прах!
Отпусни се! Какво си се свила?
- Добре, де! Върви си! Разбрах!
- Невъзможно е, мое момиче,
да изоставя човека, когото обичам!
(избърбори го бързо, през смях)

Усетих как се променя ритъма на сърцето
под нежния поглед на очи изумрудени,
въздъхнах, усмихнах се, протегнах ръце към небето,
усетих лекотата на крилата... бяха пеперудени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е най - красивото нещо, което съм чела.Много е силно и ми харесва. 666666
  • Хубав стих, Нел!
    /ако се посъкратят изреченията, по-сбити да са... сякаш ще е още ПО- ОК!/

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...