27 февр. 2009 г., 11:29

Без послеслов

Поэзия

933 0 2

Любовта ми нахално се намести на стола,
запали цигара, преметна крак върху крак,
отпи от моята чаша, намигна ми весело,
потупа ми рамото приятелски... пак!

- Остави ме на мира! - почти изкрещях -
Не помниш ли? Последния път едва не умрях!
- Трябваше, трябваше, мила,
за да разбереш, че всичко е прах!
Отпусни се! Какво си се свила?
- Добре, де! Върви си! Разбрах!
- Невъзможно е, мое момиче,
да изоставя човека, когото обичам!
(избърбори го бързо, през смях)

Усетих как се променя ритъма на сърцето
под нежния поглед на очи изумрудени,
въздъхнах, усмихнах се, протегнах ръце към небето,
усетих лекотата на крилата... бяха пеперудени!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Красива (Галя Георгиева)

Това е най - красивото нещо, което съм чела.Много е силно и ми харесва. 666666

2009-02-27T22:43:31+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Хубав стих, Нел!
/ако се посъкратят изреченията, по-сбити да са... сякаш ще е още ПО- ОК!/

2009-02-27T12:28:11+02:00