6 feb 2009, 22:19

Без посока, но води нанякъде

  Poesía
1.1K 0 1

Пътят е тесен и прашен -

обувките стари,

а вятърът жегата пали...

На завоя някой отбива -

маслото изтече,

пътят не свършва, а смрачава се вече...

Кръстопърища много -

нечетливи табели,

мечти шарени и едновременно бели...

Аз съм това -

насред нищото,

със стари обувки и празни мечти -

на кръстопът без табели.

Аз плача сама в нощта,

аз спрях на завоя...

Аз бях вятърът, който те гали,

аз бях пътят, на който запали...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...