Feb 6, 2009, 10:19 PM

Без посока, но води нанякъде

  Poetry
1.1K 0 1

Пътят е тесен и прашен -

обувките стари,

а вятърът жегата пали...

На завоя някой отбива -

маслото изтече,

пътят не свършва, а смрачава се вече...

Кръстопърища много -

нечетливи табели,

мечти шарени и едновременно бели...

Аз съм това -

насред нищото,

със стари обувки и празни мечти -

на кръстопът без табели.

Аз плача сама в нощта,

аз спрях на завоя...

Аз бях вятърът, който те гали,

аз бях пътят, на който запали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...