Пътят е тесен и прашен -
обувките стари,
а вятърът жегата пали...
На завоя някой отбива -
маслото изтече,
пътят не свършва, а смрачава се вече...
Кръстопърища много -
нечетливи табели,
мечти шарени и едновременно бели...
Аз съм това -
насред нищото,
със стари обувки и празни мечти -
на кръстопът без табели.
Аз плача сама в нощта,
аз спрях на завоя...
Аз бях вятърът, който те гали,
аз бях пътят, на който запали...
© Деница All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
