Без посока, но води нанякъде
Пътят е тесен и прашен -
обувките стари,
а вятърът жегата пали...
На завоя някой отбива -
маслото изтече,
пътят не свършва, а смрачава се вече...
Кръстопърища много -
нечетливи табели,
мечти шарени и едновременно бели...
Аз съм това -
насред нищото,
със стари обувки и празни мечти -
на кръстопът без табели.
Аз плача сама в нощта,
аз спрях на завоя...
Аз бях вятърът, който те гали,
аз бях пътят, на който запали...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Все права защищены
