Aurore (Деница)
15

6 февр. 2009 г., 22:19

Без посока, но води нанякъде

Поэзия

1.1K 0 1

Пътят е тесен и прашен -

обувките стари,

а вятърът жегата пали...

На завоя някой отбива -

маслото изтече,

пътят не свършва, а смрачава се вече...

Кръстопърища много -

нечетливи табели,

мечти шарени и едновременно бели...

Аз съм това -

насред нищото,

със стари обувки и празни мечти -

на кръстопът без табели.

Аз плача сама в нощта,

аз спрях на завоя...

Аз бях вятърът, който те гали,

аз бях пътят, на който запали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬