Без посока, но води нанякъде
Пътят е тесен и прашен -
обувките стари,
а вятърът жегата пали...
На завоя някой отбива -
маслото изтече,
пътят не свършва, а смрачава се вече...
Кръстопърища много -
нечетливи табели,
мечти шарени и едновременно бели...
Аз съм това -
насред нищото,
със стари обувки и празни мечти -
на кръстопът без табели.
Аз плача сама в нощта,
аз спрях на завоя...
Аз бях вятърът, който те гали,
аз бях пътят, на който запали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Всички права запазени
