Без следа

2 abr 2012, 10:56

Poesía

683 0 1

Сънувах, майко, че сред бели полета
душата ми се рее.
Сънувах се в прегръдката ù топла
да се потапям.
И плаках, майко, плаках
със сълзи във съня си,
за туй че само сън е.
И сега плача, майко, ридая.
А така жива бях и истинска,
а сега съм само маска,
маска на отминали дни.
Как да изтрия тези сълзи? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без следа

Искате да прочетете повече?

Propuestas