Без следа
923
0
1
Сънувах, майко, че сред бели полета
душата ми се рее.
Сънувах се в прегръдката ù топла
да се потапям.
И плаках, майко, плаках
със сълзи във съня си,
за туй че само сън е.
И сега плача, майко, ридая.
А така жива бях и истинска,
а сега съм само маска,
маска на отминали дни.
Как да изтрия тези сълзи?
Животът строши ме, разби ме
на хиляди парченца, разпиля ме.
А ледена скулпура бях, ваяна.
От чужди сълзи изваяна.
И топят се те сега, чезнат,
като мене, майко, чезнат,
в земята кална се завръщат.
За винаги се те изгубват.
И аз със тях изчезвам,
без следа, че тук някога,
на тази земя и аз съм била!
© Апокалиптикс А All rights reserved.
