12 oct 2010, 15:24

... без спомени

Poesía

1.5K 0 12

***

Пресипнала в усмивките на Рая,
забравих за прегърбения град,
във който не успях да помечтая,
задъхана от гнилата му смрад.

В мига, във който скърших пипалата,
които ме душаха в тръбен пир,
положих всяка рана във земята...
След време от скръбта покълна Мир.

Не знам дали е нужно да дохождат
усмивките ми днес на онзи гроб...
Сълзите ми солено да оплождат
сумрачния ми споменен покров...

Ненужно е и рамки да сковавам,
албуми педантично да редя.
Намерих го... каквото заслужавам!
Болеше ме... каквото ме боля!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

fervor (fervor)

Невероятно!

2011-10-29T09:41:19+03:00
Apaika (Арлина)

Може би си права, но аз като пиша не мисля много много.:о)
Рдавам се,че те е докоснало!

2010-10-12T20:50:51+03:00
evgeniagenka (Генка Богданова)

Много ми хареса, Арлина! Въздействащо е.
Ако беше мое стихотворение, бих завършила с това четиристишие.По - силно е като поанта, според мен.
Но и така си е много хубаво. Поздравявам те!

В мига, във който скърших пипалата,
които ме душаха в тръбен пир,
положих всяка рана във земята...
След време от скръбта покълна Мир.

2010-10-12T20:44:08+03:00
Apaika (Арлина)

Добре заварила...отново!Радвам се да видя стари муцуни. :о)
Благодаря ви за топлото посрещане...отново! :о)

2010-10-12T20:32:19+03:00
Aneta_kz (Анета)

,,След време от скръбта покълна Мир.''
Мир да е в душата!

Добре завърнала се, Арли!

2010-10-12T20:20:15+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0