... без спомени
***
Пресипнала в усмивките на Рая,
забравих за прегърбения град,
във който не успях да помечтая,
задъхана от гнилата му смрад.
В мига, във който скърших пипалата,
които ме душаха в тръбен пир,
положих всяка рана във земята...
След време от скръбта покълна Мир.
Не знам дали е нужно да дохождат
усмивките ми днес на онзи гроб...
Сълзите ми солено да оплождат
сумрачния ми споменен покров...
Ненужно е и рамки да сковавам,
албуми педантично да редя.
Намерих го... каквото заслужавам!
Болеше ме... каквото ме боля!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Арлина Todos los derechos reservados
