12 oct 2010, 15:24

... без спомени

Poesía

1.5K 0 12

***

Пресипнала в усмивките на Рая,
забравих за прегърбения град,
във който не успях да помечтая,
задъхана от гнилата му смрад.

В мига, във който скърших пипалата,
които ме душаха в тръбен пир,
положих всяка рана във земята...
След време от скръбта покълна Мир.

Не знам дали е нужно да дохождат
усмивките ми днес на онзи гроб...
Сълзите ми солено да оплождат
сумрачния ми споменен покров...

Ненужно е и рамки да сковавам,
албуми педантично да редя.
Намерих го... каквото заслужавам!
Болеше ме... каквото ме боля!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

fervor (fervor)

Невероятно!

2011-10-29T09:41:19+03:00
Apaika (Арлина)

Може би си права, но аз като пиша не мисля много много.:о)
Рдавам се,че те е докоснало!

2010-10-12T20:50:51+03:00
evgeniagenka (Генка Богданова)

Много ми хареса, Арлина! Въздействащо е.
Ако беше мое стихотворение, бих завършила с това четиристишие.По - силно е като поанта, според мен.
Но и така си е много хубаво. Поздравявам те!

В мига, във който скърших пипалата,
които ме душаха в тръбен пир,
положих всяка рана във земята...
След време от скръбта покълна Мир.

2010-10-12T20:44:08+03:00
Apaika (Арлина)

Добре заварила...отново!Радвам се да видя стари муцуни. :о)
Благодаря ви за топлото посрещане...отново! :о)

2010-10-12T20:32:19+03:00
Aneta_kz (Анета)

,,След време от скръбта покълна Мир.''
Мир да е в душата!

Добре завърнала се, Арли!

2010-10-12T20:20:15+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0