12.10.2010 г., 15:24

... без спомени

Поезия

1.5K 0 12

***

Пресипнала в усмивките на Рая,
забравих за прегърбения град,
във който не успях да помечтая,
задъхана от гнилата му смрад.

В мига, във който скърших пипалата,
които ме душаха в тръбен пир,
положих всяка рана във земята...
След време от скръбта покълна Мир.

Не знам дали е нужно да дохождат
усмивките ми днес на онзи гроб...
Сълзите ми солено да оплождат
сумрачния ми споменен покров...

Ненужно е и рамки да сковавам,
албуми педантично да редя.
Намерих го... каквото заслужавам!
Болеше ме... каквото ме боля!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

fervor (fervor)

Невероятно!

2011-10-29T09:41:19+03:00
Apaika (Арлина)

Може би си права, но аз като пиша не мисля много много.:о)
Рдавам се,че те е докоснало!

2010-10-12T20:50:51+03:00
evgeniagenka (Генка Богданова)

Много ми хареса, Арлина! Въздействащо е.
Ако беше мое стихотворение, бих завършила с това четиристишие.По - силно е като поанта, според мен.
Но и така си е много хубаво. Поздравявам те!

В мига, във който скърших пипалата,
които ме душаха в тръбен пир,
положих всяка рана във земята...
След време от скръбта покълна Мир.

2010-10-12T20:44:08+03:00
Apaika (Арлина)

Добре заварила...отново!Радвам се да видя стари муцуни. :о)
Благодаря ви за топлото посрещане...отново! :о)

2010-10-12T20:32:19+03:00
Aneta_kz (Анета)

,,След време от скръбта покълна Мир.''
Мир да е в душата!

Добре завърнала се, Арли!

2010-10-12T20:20:15+03:00