12.10.2010 г., 15:24 ч.

... без спомени 

  Поезия
1096 0 12

***

Пресипнала в усмивките на Рая,
забравих за прегърбения град,
във който не успях да помечтая,
задъхана от гнилата му смрад.

В мига, във който скърших пипалата,
които ме душаха в тръбен пир,
положих всяка рана във земята...
След време от скръбта покълна Мир.

Не знам дали е нужно да дохождат
усмивките ми днес на онзи гроб...
Сълзите ми солено да оплождат
сумрачния ми споменен покров...

Ненужно е и рамки да сковавам,
албуми  педантично да редя.
Намерих го... каквото заслужавам!
Болеше ме... каквото ме боля!

© Арлина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно!
  • Може би си права, но аз като пиша не мисля много много.:о)
    Рдавам се,че те е докоснало!
  • Много ми хареса, Арлина! Въздействащо е.
    Ако беше мое стихотворение, бих завършила с това четиристишие.По - силно е като поанта, според мен.
    Но и така си е много хубаво. Поздравявам те!


    В мига, във който скърших пипалата,
    които ме душаха в тръбен пир,
    положих всяка рана във земята...
    След време от скръбта покълна Мир.
  • Добре заварила...отново!Радвам се да видя стари муцуни. :о)
    Благодаря ви за топлото посрещане...отново! :о)
  • ,,След време от скръбта покълна Мир.''
    Мир да е в душата!

    Добре завърнала се, Арли!
  • Тя- болката държи в ръце живота.
    Посоките на мислите реди...
    Помага да издишаме. И колкото
    по-тиха става повече боли...

    И пак аплодисменти!
  • Невероятно е
  • Чудесен стих!
    <a href="http://smiles.33b.ru/smile.121995.html" target="_blank"><img src="http://s15.rimg.info/b14c1e1c4d0d996534430348847558f9.gif" border="0" /></a> ->//
  • само така...браво
  • Поздравления!
    Много силни думи изричаш!
    Прочетох с удоволствие!
  • Болка има винаги! Когато е в допустими количества не замъглява, а избистря съзнанието!
    Но ако питаш за нещо конкретно-да...отдавна спря/ има няма три години ще станат/ :о)
  • Браво!
Предложения
: ??:??