Oct 12, 2010, 3:24 PM

... без спомени

  Poetry
1.5K 0 12

***

Пресипнала в усмивките на Рая,
забравих за прегърбения град,
във който не успях да помечтая,
задъхана от гнилата му смрад.

В мига, във който скърших пипалата,
които ме душаха в тръбен пир,
положих всяка рана във земята...
След време от скръбта покълна Мир.

Не знам дали е нужно да дохождат
усмивките ми днес на онзи гроб...
Сълзите ми солено да оплождат
сумрачния ми споменен покров...

Ненужно е и рамки да сковавам,
албуми  педантично да редя.
Намерих го... каквото заслужавам!
Болеше ме... каквото ме боля!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно!
  • Може би си права, но аз като пиша не мисля много много.:о)
    Рдавам се,че те е докоснало!
  • Много ми хареса, Арлина! Въздействащо е.
    Ако беше мое стихотворение, бих завършила с това четиристишие.По - силно е като поанта, според мен.
    Но и така си е много хубаво. Поздравявам те!


    В мига, във който скърших пипалата,
    които ме душаха в тръбен пир,
    положих всяка рана във земята...
    След време от скръбта покълна Мир.
  • Добре заварила...отново!Радвам се да видя стари муцуни. :о)
    Благодаря ви за топлото посрещане...отново! :о)
  • ,,След време от скръбта покълна Мир.''
    Мир да е в душата!

    Добре завърнала се, Арли!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...