12 окт. 2010 г., 15:24

... без спомени

Поэзия

1.5K 0 12

***

Пресипнала в усмивките на Рая,
забравих за прегърбения град,
във който не успях да помечтая,
задъхана от гнилата му смрад.

В мига, във който скърших пипалата,
които ме душаха в тръбен пир,
положих всяка рана във земята...
След време от скръбта покълна Мир.

Не знам дали е нужно да дохождат
усмивките ми днес на онзи гроб...
Сълзите ми солено да оплождат
сумрачния ми споменен покров...

Ненужно е и рамки да сковавам,
албуми педантично да редя.
Намерих го... каквото заслужавам!
Болеше ме... каквото ме боля!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

fervor (fervor)

Невероятно!

2011-10-29T09:41:19+03:00
Apaika (Арлина)

Може би си права, но аз като пиша не мисля много много.:о)
Рдавам се,че те е докоснало!

2010-10-12T20:50:51+03:00
evgeniagenka (Генка Богданова)

Много ми хареса, Арлина! Въздействащо е.
Ако беше мое стихотворение, бих завършила с това четиристишие.По - силно е като поанта, според мен.
Но и така си е много хубаво. Поздравявам те!

В мига, във който скърших пипалата,
които ме душаха в тръбен пир,
положих всяка рана във земята...
След време от скръбта покълна Мир.

2010-10-12T20:44:08+03:00
Apaika (Арлина)

Добре заварила...отново!Радвам се да видя стари муцуни. :о)
Благодаря ви за топлото посрещане...отново! :о)

2010-10-12T20:32:19+03:00
Aneta_kz (Анета)

,,След време от скръбта покълна Мир.''
Мир да е в душата!

Добре завърнала се, Арли!

2010-10-12T20:20:15+03:00