Без теб
Без тебе времето се стича,
разкъсвано от самота.
Дори дъждът не ме обича –
смущава чужда тишина.
Звездите са красиви в мрака,
когато с някой ги делиш,
А любовта намира стряха,
в очите, щом я споделиш.
Защо не мога да те имам
за малко повече от миг?
Щом моят свят със твойто име
е по-различен от преди?
Вървя към теб и става чудо –
една мечта взривява страст.
В очите дързостта се буди
изгубва разумът ми власт.
Без теб светът ми сив се стича.
Боли от тъжна самота.
Да... Знам, че лудо те обичам.
Не ме съди за лудостта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
