18 сент. 2011 г., 00:21
Без теб
Без тебе времето се стича,
разкъсвано от самота.
Дори дъждът не ме обича –
смущава чужда тишина.
Звездите са красиви в мрака,
когато с някой ги делиш,
А любовта намира стряха,
в очите, щом я споделиш.
Защо не мога да те имам
за малко повече от миг?
Щом моят свят със твойто име
е по-различен от преди?
Вървя към теб и става чудо –
една мечта взривява страст.
В очите дързостта се буди
изгубва разумът ми власт.
Без теб светът ми сив се стича.
Боли от тъжна самота.
Да... Знам, че лудо те обичам.
Не ме съди за лудостта.
© Йорданка Господинова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Вулкани от чувства са стиховете ти!!!
-
И това е много хубаво!А аз за малко да не го видя!
-
Много силно...
-
Много болящ, много...
-
Прекрасна лудост е да обичаш!
Поздрави!
-
Много, много хубаво стихотворение! Възхищавам се на таланта ти, Дани!
-
Хареса ми Макар, че бих му придала повече твърдост. Поздрав!
-
Прости истини, но пресъздадени елегантно и с финес!
-
Кой би се осмелил да съди любовта?
!!! -
Поздрав и от мен,Дани
-
!!!!!!!!!!!
-
Много, много ми хареса, Дани*!!!
-
Ти,вълшебнице на любовта и красотата,за мен винаги ще си една от най-големите.
Дано някой ден успея да пиша поне на половина толкова добре,колкото теб.
Тъжничък е този стих,но и тъгата може да бъде красива,описана от теб.
Поздрав сърдечен,Дани! -
"Ваше Благородие, Госпожа Удача,
для кого Вы добрая, для кого иначе"
Б.Окуджава
Криеш се някъде. Предубеждения.
Несбъднатост има ли, оставаме слисани.
Вашият рицар съм, Мадам Вдъхновение,
в яснотата на Вашите стихове ненаписани...
Чудо невиждано! Колко търпение
вечно да бъдеш разцъфнала пролет!
Вашият рицар съм, Мадам Изменение,
когато сърцето се пръска сред полет...
Минават годините. Почти неприемливо
платната са вече свили криле...
Вашият рицар съм, Мадам Предприемчивост,
в тихото, дето мълчат гласове!
Пада пророчество, сякаш звезда.
Целуват вълните мъртвия плаж.
Вашият рицар съм, Мадам Самота!
Не ме ли познахте?! До гроба съм Ваш...
Зем.
Щом ме обичаш - в шепа ме запази!
Сърцето си дадох - да имаш...
Можеш ли обичта ми да съхраниш?!
Ако не можеш - кажи ми!
Небето, без твоите очи, ми е малко...
Без твоите ръце е толкова пусто...
Гласът ти, в слушалка да чувам, е жалко...
Слана ли попари нежните чувства?!
От небето сълза, виж, изтича се,
а животът ми, през синури, втурнат...
Не бе трудно теб да обичам -
без теб да обичам е трудно!
- - -
Не бързам... обичам те бавно и нежно...
На гребена на страстта те люлея с ръце.
Давам ти океани от ласки безбрежни.
В сладки мъки се стапя твойто лице.
Не бързам... засега... мъча те още...
По ухото... с език... и надолу... без срам...
Ти си ми огъня в лудите нощи!
Шепнеш ми: "Не!", а в очите: "Ще дам!"
-
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
