Без теб
Без тебе времето се стича,
разкъсвано от самота.
Дори дъждът не ме обича –
смущава чужда тишина.
Звездите са красиви в мрака,
когато с някой ги делиш,
А любовта намира стряха,
в очите, щом я споделиш.
Защо не мога да те имам
за малко повече от миг?
Щом моят свят със твойто име
е по-различен от преди?
Вървя към теб и става чудо –
една мечта взривява страст.
В очите дързостта се буди
изгубва разумът ми власт.
Без теб светът ми сив се стича.
Боли от тъжна самота.
Да... Знам, че лудо те обичам.
Не ме съди за лудостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
