Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
25 ago 2016, 18:09

Без теб

  Poesía
644 0 3

Как да скрия сълзите? - 

капят по червените рози, 

стискам ги здраво в ръцете, 

тръните им попадат в сърцето. 

 

Как да кажа сбогом? 

Тук е родния дом. 

Без теб е празна хралупа, 

вятърът трупа прах и тъга. 

 

Изгубена, уплашена и сразена

търся те в тъмна мъгла. 

Две очи - сини мъниста, 

пристан на мойта душа-

много ми липсват сега. 

 

Само спомените вдигат глава, 

плуват на воля към родния праг, 

сълзите просто тръгват след тях! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0