Aug 25, 2016, 6:09 PM

Без теб

  Poetry
646 0 3

Как да скрия сълзите? - 

капят по червените рози, 

стискам ги здраво в ръцете, 

тръните им попадат в сърцето. 

 

Как да кажа сбогом? 

Тук е родния дом. 

Без теб е празна хралупа, 

вятърът трупа прах и тъга. 

 

Изгубена, уплашена и сразена

търся те в тъмна мъгла. 

Две очи - сини мъниста, 

пристан на мойта душа-

много ми липсват сега. 

 

Само спомените вдигат глава, 

плуват на воля към родния праг, 

сълзите просто тръгват след тях! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...