Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
Aug 25, 2016, 6:09 PM

Без теб

  Poetry
643 0 3

Как да скрия сълзите? - 

капят по червените рози, 

стискам ги здраво в ръцете, 

тръните им попадат в сърцето. 

 

Как да кажа сбогом? 

Тук е родния дом. 

Без теб е празна хралупа, 

вятърът трупа прах и тъга. 

 

Изгубена, уплашена и сразена

търся те в тъмна мъгла. 

Две очи - сини мъниста, 

пристан на мойта душа-

много ми липсват сега. 

 

Само спомените вдигат глава, 

плуват на воля към родния праг, 

сълзите просто тръгват след тях! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0