Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
25 авг. 2016 г., 18:09

Без теб

647 0 3

Как да скрия сълзите? - 

капят по червените рози, 

стискам ги здраво в ръцете, 

тръните им попадат в сърцето. 

 

Как да кажа сбогом? 

Тук е родния дом. 

Без теб е празна хралупа, 

вятърът трупа прах и тъга. 

 

Изгубена, уплашена и сразена

търся те в тъмна мъгла. 

Две очи - сини мъниста, 

пристан на мойта душа-

много ми липсват сега. 

 

Само спомените вдигат глава, 

плуват на воля към родния праг, 

сълзите просто тръгват след тях! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0